Честит рожден ден на Саксофонеца

На днешната дата, преди три години, си купих Саксофонеца (беше петък между другото :)). И тъй като в момента той е в бокса и няма как да празнуваме, нека му пожелаем дълъг и безавариен живот!

Добри познати

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти-
да се здрависват едва?


Погледи, дето до дъно се пиеха жадни-
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни-
дружески да си мълвят?


Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най- близки...Затуй отсега нататък
ще сме най- чужди в света.


Блага Димитрова

С тези парчета как да живея

С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
Резенче ябълка (вярно – обелена),
триъгълник торта
(а свещите – духнати вчера).
Капка любов.
Хапка омраза…
Разкъсана облачност.
Луната е в някаква фаза.
Целувка на спирката
(“Хайде – обаждай се…”)
Утре ли? Веднага ли?
Дробна черта. Запетая.
Част от цялото.
Аз не зная
как да живея така – със парчетата?
Изпарява се капката в жегата.
Задавя ме хапката – голяма е.
Ако отхапя – какво ще остане, а?
Не ми трябва резенче – искам дървото.
И цяла –със свещите! – торта.
И цяла луна.
Единица – вселена.
И всичко – сега.
И – никакво вчера.
С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
С тези парчета
ти как живееш?
Не зная.
Умееш.

Анна Колчакова

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя, скамейка, шепот сладък. И сред цветята Той и Тя, любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота, река, гора, нататък, природа, сбъдната мечта, възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак, момент безумно кратък, после проза, скука, мрак, деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях, простор, вълни оттатък, възбуда, трепет, сладък грях, рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач, плесник и писък кратък, багаж, билет, дете, носач, развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола, вертеп и той сред мрака, кафе, билярд, квартира, ключ, жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют, глава с перчем окапъл, цокало, карти сноп, албум, легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън и яма сред цветята, лопата, кирка, поп и кръст, ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин

Още любими притчи

‎13 фрази за живота

1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.
2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.
3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.
5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.
6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.
7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.
8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..
9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.
10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.
11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.
12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.
13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.
Габриел Гарсия Маркес

Колко му трябва на човек

Някой ми изпрати тази историйка наскоро:
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това? Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. - Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'
Той се просълзи .. и се отдалечи.

Притчи

Наскоро един приятел ми прати едно файлче с притчи, басни или на кой както му харесва да ги нарича, като средство за заспиване в случаите когато лягаш рано с идеята да се наспиш, а се будиш в 2ч. и се въртиш остатъка от нощта в леглото като "въртоглав".

Ето някои от притчите, които ми направиха най - силно впечатление:

ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори. Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.

НЕПРАВЕНЕТО

Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят. Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен. Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче. Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила... Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат. Как с правене бихте изчистили изворчето?

МАЙМУНАТА

Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй: -Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества. Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира.....
...................................................................
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.

Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно-дори ако и не е така-вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите. От това идва и гасненето на човека-защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира. Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно....

ПРЪСТЕНЪТ

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност. Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

ХОРСКОТО МНЕНИЕ

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал: - Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя. Като ги видели, селяните рекли: - Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди! На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли: - Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди! На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните: - Нямат милост тия, ще уморят добичето! На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните: - Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха... На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял. И бащата рекъл на сина: - Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !

МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

РИБИТЕ

Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката. - С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуан-дзъ. - Ти нали не си риба? - попитал приятелят. - Откъде знаеш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не са наслаждават? Джуан-дзъ отвърнал: - Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на итграта си във водата.

КОСТЕНУРКА И СКОРПИОН

Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила: -Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!? -Приятелко-отвърнал скорпионът-твоята природа е да помагаш, а моята-да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?

СЕЛЯНИНЪТ И ЛИСИЦАТА

Влюбила се лисицата в селянина, отишла при него, обяснила му се в любов. Отвърнал и той, че как, не става, жена си има. -Глупак си ти-отвърнала лисицата-жена ти е грозна, коварна, свадлива и не е домакиня. Защо я търпиш? -Какво пък-отвърнал селянинът-такава е съдбата ми. С това разговорът и приключил. Взела лисицата един голям казан, напълнила го с вода, сложила го на огъня. Минала жената на селянина и я попитала какво вари. -От четирите страни на света събрах щастие, късмет и богатство - отвърнала лисицата.-Правя бульон, който се изкъпе в него, ще стане най-красив и богат и щастлив. -А дълго ли още ще го вариш-попитала жената-искам и аз да се изкъпя. -О, не може-отвърнала лисицата-той е само за мен. Вече е готов, отивам да си съблека кожата и влизам. Чула жената това и с главата в казана. Сварила се. А лисицата не се мотала дълго, свалила и кожата, наметнала я върху себе си, застанала на изток и започнала да чете заклинания. На сутринта се превърнала в прекрасна девойка и припнала към къщата на селянина. Върнал се той вечерта от гората и що да види-къщата му подредена, свети, гозбата уханна, а на прага го чака прекрасна девойка. Не се замислил много и заживял с нея. Живели много ли, малко ли, една година. Една вечер на вратата почукал даос. Приютил го селянинът, дал му подслон и храна и на сутринта го изпратил на прага, а даосът се обърнал и го попитал: -Знаеш ли ти с кого живееш? -А селянинът го пита: -Има ли някакво значение? Ще ми стане ли от това знание по-добре? Замислил се даосът, нищо не казал, обърнал се и си тръгнал.

След време, ако има време, живи и здрави, ще има още :)

Резултатът от днешното контролно по Мултимедийни приложения в интренет

Самостоятелна работа за текуща оценка: Създаване на Flash-банер

Заданието беше следното:

Създайте флаш банер за НБУ

Сценарият и размерът са по ваш избор, ще се оценяват само техническите характеристики, които са:
- да има анимация Motion
- да има анимация Shape
- да са използвани маски
- да има колекции (sub movies, символи вградени един в друг)
- да има използвано (и анимирано) растерно изображение
- да има бутон (хиперлинк към сайта)
- да отговаря на стандарта (като размер и големина на файла)
- да бъде поставен в уеб страница, която съдържа името на автора (за предпочитане със swfobject)

Изпълнява се в час!

Размери на уеб банери

The XFL File Format Explained

Една много полезна статия за хората, които се занимават професионално с Flash или просто им е интересно какво е аджеба това животно :)

Разни хора, разни пощи...

Днес се прибирам от работа, ей тъй, колкото да си оставя саксофонеца и излизайки гледам пощенската ми кутия пълна със спам (който напоследък все по - рядко чистя). Взимам аз книжлята както винаги и се запътвам към близкия контейнер за боклук, преглеждайки същевременно съдържанието в ръката си и търсейки, иначе тъй не желаните пликове със месечните сметки. Сметки не открих, но попаднах на два плика, които ми привлекоха вниманието точно, защото бяха пликове, а не разните му там брошури от супермаркети и прочие.

Гледам аз пликовете и какво да видя...и на двата плика едно и също, именно:

Отварям аз първия плик и вътре намирам следното:

Освен това, в единия плик (не знам защо само в единия) имаше освен посланието и една странна китка, мязаше на някакво полу овяхнало глухарче... Този плик го изхвърлих в първата кофа за боклук, която срещнах, защото ме побиха тръпки и ми напомниха разни неприятни неща, а втория го запазих, за да го покажа на пича, с който бях тръгнал да се срещам.

Та...`бах ма`а му! Разни хора, разни пощи...

Goce Delchev - Sofia road views

Днес докато си пътувах по пътя от Гоце Делчев до София, за мое щастие времето беше невероятно хубаво и ми позволи да се насладя на "няма такива" красоти. И така, скучаейки докато извършвам само едно действие, а именно шофиране, реших да си повдигна адреналина и да доосъвършенствам Наполеоновските си умения да върша няколко неща на веднъж, и поснимах красотите, на които ставах свидетел :)

Любителските ми снимки правени в движение и с телефон можете да видите тук.

Това е един добре подготвен материал по темата за графичните изображения в уеб, взет от интернет, който може да ви бъде полезен.

Графичните формати файлове са два основни вида - векторни и растерни. Векторни формати са логата и др. (разширения: EPS, AI, CDR, SVG, PS, WMF). Растерни формати са например снимките и bitmap-изображенията (разширения: JPEG, GIF, PNG, BMP). Векторна графика е метод за представяне на компютърни изображения, при което те се описват с помощта на точки с координати, начина и типа връзка между тях (права линия, дъга и др.), както и запълването им - с един или няколко цвята и начина им на смесване, математически формули, функции, вектори и др. подходящи оператори. Най-просто казано, векторните формати са описателен вид файл по математически формули за контури (вектори) и запълването им. Използват се основните геометрични фигури (кръг, квадрат, триъгълник и т.н.), за да се постигнат по-сложни. В допълнение може да бъде зададена информация за осветеност, перспектива и покритие. Счита се за противоположност на растерната графика, но това не е точно така. Векторното описание е принципно различен метод за съхранение на графична информация в компютърните системи. Предимствата пред растерните методи са: • малък обем на изходният файл • високо качество при различна степен на мащабиране • възможност за прилагане на неограничен брой деформации и трансформации - ротация, транслация, преобразуване и др. Като основен недостатък може да се посочи невъзможността за пресъздаване на фотореалистични изображения. Затова много програми използват едновременно и двата метода като по този начин се възползват от техните предимства и се получават хибридни описания. Типичен пример са двата формата на две от популярните програми - Corel Draw (CDR) и Photoshop (PSD) - първият е насочен предимно към векторно описание, но в него може да бъдат внедрени растерни описания и обратното Най-популярните векторни формати са EPS, PDF, PS, както и вътрешните формати на армадата програми за графика и чертане (Adobe Illustrator, Corel Draw, Macromedia FreeHand, Windows MetaFile, Autocad и прочие).

Друга основна разлика между vector и raster e възможността един eps (стига в него да няма сложена картинка) да бъде увеличен стократно без да се прецака качеството на визията и големината на файла да порасне драстично! Това става елементарно - просто в описанието на точките и линиите се казва, че разстоянието меджу тях е 100 пъти повече! Това за жалост, не може да се направи с битмап картинка. При тях големината е фиксирана и всяка промяна в размера прави катринката все по-мътна и размазана. Растерна графика се нарича представянето на изображенията като съвкупност от точки (пиксели), подредени в правоъгълна матрица. Нейните размери определят т.нар. разделителна способност на изображението. Тя се представя чрез означението dpi (dots per inch - брой точки на един инч разстояние). Друг начин е представяне на общия брой точки, съдържащи се по хоризонтала и вертикала - например 640х480 и т.н. Всеки пиксел може да съдържа само един цвят. Колкото по-големи пиксели се използват при представяне на изображението, толкова неговото качество е по-лошо (губят се контурите, изображението изглежда назъбено). Решение на проблема е използване на по-фина растерна решетка, но това предполага по-голям размер на файла. Съществуват многобройни формати за запис на растерни изображения. Най-елементарни са: BMP (Bitmap) и PCX, при които не се извършва оптимизация. Голяма степен на компресия се постига чрез формата JPEG (Joint Photographic Experts Group), но с цената на известна загуба на информация. Най-усъвършенствания файлов формат е TIFF (Tagged Image File Format). При него се извършва голяма степен на компресия, без загуба на информация за цветовете и пикселите. Растерна графика се използва при съхраняването в цифров вид на фотографии и други подобни изображения. Смесени формати. Повечето такива формати могат да съдържат в себе си освен вектори и вградени растерни картинки Сложността при смесените формати идва с прехвърлянето от една на друга програма и платформа, което се получава от различните алгоритми, използвани за построяване на векторите и описанието на растерните обекти.

Малко теория за растерните формати

Пикселът (на английски: Pixel) е най-малкият елемент, който изгражда дадено цифрово изображение. Всъщност това е много малка точка с променливи цвят и яркост. Изображението се изгражда от множество пиксели, подредени в правоъгълна решетка с определена разделителна способност. Поради малкия размер на отделният пиксел човешкото око не вижда "точки", а възприема цялото изображение. Съществуват различни модели за представяне на цвета на пикселите, като най-често това става чрез три цветови компонента - червено, зелено и синьо. Отново малкият размер спомага цветовите компоненти да се възприемат от човешкото око като един общ цвят.

GIF (CompuServe Graphics Interchange Format) Формата GIF е разработен през 1987 година от фирмата CompuServe за предаване на растерни изображения по мрежи. През 1989 година форматът е модифициран и са добавени поддръжка на прозрачност и анимация. GIF ползва LZW-компресия, която позолява "смачкването" на файлове, в които има подобни цветове (лога, надписи, схеми). Методът за компресия LZW (Lempel-Ziv-Welch) е разработен през 1978 година от Лемпел и Зив. При него идеята е близките цветове да се запишат като едно описание. Например, ако в една картинка има на 50 места розово то се запазва като едно и се указва къде ги има, а не като 50 цвята. GIF позволява записването на изображение и в режим Interlaced (през един ред по хоризонтал). Идеята е да видите картинката по време на зареждане в браузера (бел. авт. Моzilla Rulez). Другите екстри на този формат са възможността за настройка на прозрачност при определен цвят, така че той да бъде скрит, а през него да се види фонът, на който е сложен например. Подобна е и далаверката в един гиф да се наредят поредни фази на анимация, които да се показват в Mozilla през определено време и то като се използва гореспоменатата прозрачност! Кой не е завиждал за готин анимиран аватар? ;] Oсновното ограничение на този формат е, че в него може да има максимум 256 цвята, което е недостатъчно за печатане на принтер, да не става дума за правене на брошура, каталог или пък списание.

JPEG (Joint Photographic Experts Group) В него е вграден алгоритъм, основан не на близки и еднакви елементи (както е при LZW), а на разлика между пиксели. Кодирането на данните става на няколко етапа. Първо графичната информация се конвертира в цветовия модел типа LAB (вижте карето Цветови модели), след това част от информацията за цветовете се отхвърля (в зависимост от реализацията на алгоритъма), после информацията се анализира на блокове от 8х8 пиксела. На всеки от тези блокове се дава цифрова стойност и спрямо указаната сила на компресия по-голяма или по-малка част от цветовете се обединяват. При отварянето му всичко протича в обратен порядък. Така може да получите картинка с размер от един до 500 пъти по-малък от BMP например, със същото качество. Има и подформати на JPEG. Baseline Optimized - няколко пъти по-добре компресирани, но не се четат от част от програмите за разглеждане и редактиране. Разработен е специално за Интернет, всички основни браузери го поддържат. Негов подформат е и Progressive JPEG, също правен за нета. Главната му особеност е в поддръжката на Interlaced режим на показване, т.е. през един ред на монитора. Като цяло най-добро и популярно е използването на този формат за запазване на картинки. И все пак имайте предвид, че ако искате от тях да извадите снимка на хартия и при ползване на по-висока компресия, тя ще се получи неособено добра. Като стана дума за това - ако имате дигитален фотоапарат, който снима в този формат, потърсете менюто за компресия и изберете минималната. По-добре да направите 50 качествени вместо 200 скапани снимки. А и картите за камерите вече не са толкова скъпи.

PNG (Portable Network Graphics) Както и името показва, той е разработен за Мрежата с идеята да замести GIF. И той поддържа прозрачност и то не отсечена, а плавна. За разлика от GIF може да има неограничен брой цветове и като правило е по-малък като размер и значително по-добър като качество, поддържа се от всички браузери и платформи и мен ако питате, бъдещето е негово.

BMP (Windows Device Independent Bitmap) Window$-ka работа. Единственото му предимство е, че изображението е качествено и се чете от всички програми под тази операционна система. Има поддръжка за 256 цвята и 16, 24 и 32-битова цветност, както и компресия RLE, която обаче не се чете от почти никоя програма... Има разновидност и за OS/2 Warp. Kaто цяло - BMP прави огромни (разбирай ГИГАНТСКИ файлове), не е популярен и не става за web. Ползва се главно оt авторите на PC Mania, за да не носят некачествени и почти неизползваеми JPG и дизайнерите да не се борят с тях като прасета с цяла тиква. :]

TIFF (Tagged Image File Format) Това е най-разпространеният и надежден формат за качествен и коректен формат за предпечат. Платформено независим, поддържа прозрачност и clipping path (затворен контур, извън който информацията се скрива в програмите за предпечатна подготовка). Поддържа всички цветови модели, както и слоеве (layers). Може да се записва с LZW, ZIP и JPG компресии. Изображение, сканирано в TIFF, е ясно, чисто и готово за работа. Освен това то винаги може да бъде запазено и като всички останали формати. И все пак, ако то е веднъж записано като JPG и после презапазено като TIFF, работата е вече скапана...

prisma-bg.com

Tiesto-Carmina Burana remix

Така и така съм се подкарал на тема "Фортуна", та викам да постна още нещо по темата - найс а? :)

Oh Fortuna

Тези дни по една или друга причина се сетих за една моя любима песен, която ми действа доста надъхващо. След известно чудене как й беше името, се сетих, че и я намерих, барабар с текста, който е на латински в оригинал и съответния превод на английски:


O Fortuna, O Fortune,
velut luna like the moon
statu variabilis, you are changeable,
semper crescis ever waxing
aut decrescis; and waning;
vita detestabilis hateful life
nunc obdurat first oppresses
et tunc curat and then soothes
ludo mentis aciem, as fancy takes it;
egestatem, poverty
potestatem and power
dissolvit ut glaciem. it melts them like ice.
Sors immanis Fate - monstrous
et inanis, and empty,
rota tu volubilis, you whirling wheel,
status malus, you are malevolent,
vana salus well-being is in vain
semper dissolubilis, and always fades to nothing,
obumbrata shadowed
et velata and veiled
michi quoque niteris; you plague me too;
nunc per ludum now through the game
dorsum nudum I bring my bare back
fero tui sceleris. to your villainy.
Sors salutis Fate is against me
et virtutis in health
michi nunc contraria, and virtue,
est affectus driven on
et defectus and weighted down,
semper in angaria. always enslaved.
Hac in hora So at this hour
sine mora without delay
corde pulsum tangite; pluck the vibrating strings;
quod per sortem since Fate
sternit fortem, strikes down the strong man,
mecum omnes plangite! everybody weep with me!


Fortune plango vulnera I bemoan the wounds of Fortune
stillantibus ocellis with weeping eyes,
quod sua michi munera for the gifts she made me
subtrahit rebellis. she perversely takes away.
Verum est, quod legitur, It is written in truth,
fronte capillata, that she has a fine head of hair,
sed plerumque sequitur but, when it comes to seizing an opportunity
Occasio calvata. she is bald.
In Fortune solio On Fortune's throne
sederam elatus, I used to sit raised up,
prosperitatis vario crowned with
flore coronatus; the many-coloured flowers of prosperity;
quicquid enim florui though I may have flourished
felix et beatus, happy and blessed,
nunc a summo corrui now I fall from the peak
gloria privatus. deprived of glory.
Fortune rota volvitur: The wheel of Fortune turns;
descendo minoratus; I go down, demeaned;
alter in altum tollitur; another is raised up;
nimis exaltatus far too high up
rex sedet in vertice sits the king at the summit -
caveat ruinam! let him fear ruin!
nam sub axe legimus for under the axis is written
Hecubam reginam. Queen Hecuba.

Нека това бъде поздрав за всички огрени от "Фортуната"!

Честит рожден ден на племенника ми Митко

Изминаха 2 години изпълнени с радост за всички покрай него. Пожелавам му още 102! :)

Mihail Gaberov @ LinkedIn

От сума време се канех да си направя профил в т.нар. бизнес-ориентирана социална мрежа и все не намирах време, може би защото си мислех, че ще ми отнеме доста от него или пък не ми се занимаваше, или пък просто не му беше дошло времето :).

Това, впрочем, е нещо като фейсбук за служители и работодатели, както и специалисти в набирането на кадри, където доста професионалисти се регистрират, свързват се с други такива, препоръчват се един друг, демонстрират опит и умения, и по този начин търсят, а сигурно и намират, нови възможности за професионално развитие.

Е, може би вече от 2 седмици насам и моят профил там е факт...надявам се за добро!

Както може би ще забележите, цялата дандания по "оправяне" на профила ми в LinkedIn допринесе положително за още нещо - най-накрая си качих автобиографията и тук.

For more curious.

Законите на Соломон II

1. По-скоро бих излъгал съдията, отколкото жената, която обичам.
2. Не бива да прецакваш клиента си… освен ако нямаш наистина основателна причина.
3. Когато не знаеш какво да правиш, потърси съвет от баща си… дори и да са му изгорели две свещи от менората.
4. Ако решиш да се правиш на глупак, погрижи се поне да имаш много свидетели.
5. Когато една жена е тиха и мълчалива, а не агресивна и свадлива, внимавай.
Най-вероятно си представя банята без боксерките ти, метнати на душа. 6. Изобретателният адвокат смята разпореждането на съдията за обикновена препоръка.
7. Когато се натъкнеш на гола жена, дръж се така, сякаш не ти се случва за пръв път.
8. Любовта е магия и тайнство, не логика и разум.
9. В.: Как викаш на съдия, който е стар, заядлив и пръдлив. О.: Ваша чест.

Законите на Соломон

Колелото на съдбата

Нещо като притча, което всъщност е част от книгата, която чета в момента и ми хареса много.

Докато седеше край пътя, докато размишляваше и съзерцаваше как животът тече покрай него, близо до него спря колесница. Един човек излезе от нея, въздъхна уморено и го попита:
— Може ли да седна до теб да си почина? — но дори не изчака отговора и седна до него:
— Откога си тук?
— Отдавна — отговори той. — Конят ми се спъна в един камък и колесницата ми се преобърна. Сега мисля дали аз съм виновен, дали каменистият път, дали конят, или съдбата?
— Е, след като толкова отдавна мислиш, какво реши? Кой е виновен?
Той повдигна рамене:
— Колкото повече мисля, толкова повече се обърквам.
— Тогава защо продължаваш да мислиш, а не продължиш пътя си?
— Защото ме е страх, че ако тръгна, без да съм намерил отговора, отново ще падна.
Човекът до него поклати глава:
— На твое място аз бих се страхувал не че отново ще падна, а че няма вече да стана.
Той се обърна и някак надуто отвърна:
— Защо? Аз мога да стана, когато си поискам.
— Да, но първо трябва да решиш дали искаш, дали трябва, дали тук е по-добре, или там, където ще отидеш.
Като каза това, човекът се изправи, качи се на колесницата си, махна му с ръка и се изгуби по пътя.

Откъс от книгата "Демон, юда и магьосник" от Хедер Меспи

Работа и постоянство

- Работя де! Постоянно работя! - казвал той. - Дори бирата си пия докато работя !

Другият мълчал и гледал косо.

- И все пак, нали трябва да живеем, ама докато работим де... - казал извинително първия.

Другият пак мълчал.

- Добреее де! - казал пак първият.

- Ще работим докато можем, пък като си умрем, тогава ще му мислим.

Тогава най-сетне другият проговорил:

- Че ще си умрем - това е сигурно! Но дали ще работим и тогава...сигурно!

Живеем и работим, живеем и работим - времето все не стига! И какво - накрая няма вече да живеем, няма да има и време, а още може да работим.

"Сигурно!" - както е казал другият.

Из мислите на една дебела глава (бел.р. автора:))

Притча за морската звезда

Днес един колега разказваше за притчите, които му направили впечатление, от книгата с притчи и басни, която си купи преди 1-2 дни. Всичките, които разказа бяха много хубави, но тази ми направи доста силно впечатление и реших да я потърся из Нета и да споделя и тук. Съдържанието не е абсолютно същото, както е било представено в книгата, но поне смисъла е същият:

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист. Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди. Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита: - Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?! Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза: - Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!