• Начало
• Джитки
• Снимки
• Драсканици
• Проекти
• CV

Из "Драсканиците на Мишо" - Чочко

Ето още едно мое геройче, което изникна изпод грозните ми пръсти:)

Чочко - умислен

Чочко - тъжен

Из "Драсканиците на Мишо" - рАце

Още нещо, което надрасках покрай книжката, която си купих наскоро:)

"На изток от рая" - Джон Стайнбек

Книгата си заслужава! Или поне това е моето мнение. Колкото повече четеш, толкова повече се възхищаваш на автора и начина, по който преплита толкова много човешки съдби.

В книгата са заложени доста житейски мъдрости и според мен има какво да се научи от нея. Ето някои цитати, които ми направиха най - силно впечатление:

"Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото."

"Ако се налага да извършиш една трудна и деликатна постъпка, първо си длъжен да проучиш целта и тогава, приел веднъж тази цел за желана, изцяло да я забравиш и да се вдълбочиш единствено в средствата. По такъв начин нетърпението, избързването или опасенията не биха те тласнали към погрешна стъпка."

"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."

"Какво е удоволствието да преместиш камък, ако не погледнеш под него?"

"И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."

"Според мен колкото и слабости и отрицателни страни да има у един добър човек, той притежава толкова грехове, колкото може да носи."

Пътуване до Лондон 18-21 Ноември 2010 в снимки - избрани моменти

От доста време се каня да си кача снимките от Лондон и тази вечер реших да го направя, но като видях колко са много (над 2000), реших че няма да ги качвам всички и вместо това си избрах няколко, които ми харесаха.

Ето избраните моменти, които реших да споделя :)

Биг Бен

Бъкингамския дворец

Лондон - център

Лондон Ай (London Eye)

Лондон Ай (London Eye)

Лондон Ай (London Eye)

Лондон - хостела, в който бяхме отседнали

Лондон - парламент

Лондон - катеричка в парка

Лондон Тауър (London Tower)

Лондон Тауър (London Tower) с приятели

Лондон - площад Трафалгар (Trafalgar square)

Лондон - площад Трафалгар (Trafalgar square)

Снимките в по-голям размер можете да видите в галерията.

"Тринадесетият войн или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922г. след Христа" - Майкъл Крайтън

Това е първата книга(поне доколкото си спомням:)) на Майкъл Крайтън, която съм чел. И както може би знаете вече, по стара българска традиция, ще публикувам няколко цитатчета, които ми направиха впечатления, че да се почуствате поне малко съпричастни към книгата, не че тя беше кой знае какво. Дори напротив, препоръчвам ви я само и единствено ако нямате нищо друго интересно за четене. Не че книгата е супер тъпа, но определено не е и от книгите, които ви завладяват съзнанието докато не я прочетете.

Та така, да се върна на цитатите, заради които пиша този пост.

"Добре е човек да знае, но не всичко, за да не би да узнае съдбата си предварително. Най - безгрижен е умът на този, който не знае какво го очаква."

Известната викингска максима, която в пълен текст звучи така: "Не възхвалявай деня, преди да е дошла вечерта, жена, преди да е родила, меч, преди да е изпитан в битка, девица, преди да стъпи под венчило, пътека под леда, преди да е премината, пиво, преди да е изпито."

Mamma Mia Game (demo)

Снощи съвсем случайно се натъкнах на тази игрица, която правих преди около 2 години за нещо като входен тест във фирмата, в която тогава кандидатствах за работа. Е, игрицата така и не видя бял свят, но причините затова не зависеха от мен. Както и да е, ето че сега дойде време да се сетя за нея и да я изнамеря из архивите си, че и да я публикувам в блогчето си, което по това време не беше дори в зародиш...с други думи въобще не знаех, че ще си направя блог, камо ли пък, че ще пиша в него. А кой да предположи, че дори ще публикувам и тъпите си флаш игрици тук :)))

Иначе самата игра е проста - стартирате, случайна песен от 10-те качени(!?), започва да се възпроизвежда, избирате един от трите ви предложени отговора и ако познаете песента печелите точка и продължавате със следващата песен. Ако не познаете, ви се предлага избор да продължите да играете отново или да видите досега записаните резултати. При всеки правилен отговор ви се предлага да се регистрирате, т.е. да запишете точките, които сте натрупали до момента, или да продължите да играете.

Имайки из предвид, че съм качил само десет песни за демото, което трябваше да направя тогава, предполагам, че няма да ви отнеме много време да ги научите всичките и да натрупате многото точки :))) Все пак резултатите реално се записват в базата, така че цъкайте и после се хвалете един на друг :D Хаха, ама как го написах, все едно 1800 човека четат блога ми :)))

Насмалко да забравя за линка към самата игра, не че не можете да го видите в секция "Джитки", но все пак, нали съм душко-добродушко, ето директен линк към демото на играта.

За който се интересува, приемам частни поръчки за играта с нови песни и приличен дизайн според нуждата :D:D:D

Сайтът на Мария Неделчева с обновена визия и функционалност

След около малко повече от месец къртене на мивки и копане на канали, вече мога да се похваля с новостите, които направих по сайта на Мария Неделчева.

Ето кратко описание на промените:

- обръщението към читателите "за добре дошли" е преместено в ляво, превърнато в малко каренце, а не както беше досега цяла страница.

- лентата с опциите за избор на език и полето за търсене също е променена и преместена в средата на сайта, точно над основното съдържание, като към досегашното търсене по ключова дума е добавено и търсене по дата с удобно календарче, което се показва след като се кликне в полето за датата.

- вече на началната страница се показват последните 10 новини, вместо 5, както беше досега.

- хедъра също е променен, "издърпан" e леко нагоре, снимката на евродепутата е сменена, добавен е слоганът, който досега фигурираше в информационните бюлетини, които издава инфоцентърът в гр. Хаджидимово. Секция "Фотогалерия" е преместена в горното меню.

- добавено е ново меню в центъра под лентата за търсене, даващо достъп до основните досиета, 6 нови секции, легитимиращи дейността на г-жа Неделчева като депутат в Европейския парламент.

- добавена е функционалност за увеличаване и намаляване на размера на шрифта на текста, както и за директно принтиране (на новина например).

- секциите "Видео" и "Интервюта" също са преработени, в тях вече, освен видео и аудио клипове, ще могат да се публикуват и текстовите варианти на такива. Освен това, вече за всеки видео материал или интервю се показва и датата на публикуването му.

- преработена е и най-долната част на сайта, т.нар. футър, където са добавени линковете към основните досиета на г-жа Неделчева.

Спестявайки си още един куп неща, които не се виждат с "просто око"(!?) , мога да кажа, че това е всичко засега, а дори да съм изпуснал нещо (най-вероятно съм:)), все ще се чуе :)))

Очаквам коментари с критиките и мненията ви :)

Поздрави,
Весел Патиланчо

"Смърт край Нил" от Агата Кристи

От мнооогооо, мнооогоо (наистина много:D) време се каня да докопам някоя от книгите на небезизвестната aвторка на криминални романи Агата Кристи и да се запозная по - отблизо със също така небезизвестния й герой - великият детектив Еркюл Поаро.

Е, ето че сега това се случи и съдейки по впечатленията, с които останах, мисля да продължи да се случва.

Книгата, която прочетох се казва "Смърт край Нил", доста стара, но пък за сметка на това, хубава. На хората, които обичат детективски романи, а и не само, мисля че ще им хареса.

Тук няма да ви разказвам за какво иде реч в самата книга, а просто, по стара българска традиция, ще ви споделя няколко цитатчета, които ми харесаха и реших да си запиша.

"Une qui aime et un qui se laisse aimer. - Една, която обича, и един, който се оставя да бъде обичан"

"Трябва само да имаш достатъчно екстравагантен вкус, никакво чувство за стойността на парите и хората ще ти дадат, каквато искаш сума назаем."

"Поаро отговори с една френска поговорка:
— Мухите не налитат на оцет."

"La vie est vaine.
Un peu d’amour,
Un peu de haine,
Et puis bonjour.

La vie est brève.
Un peu d’espoir,
Un peu de rêve,
Et puis bonsoir."

"Животът е суета,
малко любов,
малко омраза
и после добър ден.

Животът е кратък,
малко надежда,
малко мечти
и после лека нощ."

"Шибуми - Начин за игра на Шибуми" - от Треванян

Интересното име, или по - скоро псевдоним, на този автор наскоро привлече вниманието ми докато разглеждах разни книжки в една книжарница. След един бърз преглед, книгата ми се стори интересна и реших да я пратя в секция "прочетени".

Оказах прав. Книгата определено ми хареса. Един различен роман, в който са преплетени японска мъдрост, вечните интриги между служби и организации от типа на ЦРУ, ОПЕК и т.н., както и един необикновен живот на човек с необикновени способности. Особено се изкефих на факта, че отмъщението никога не се пропуска, дори напротив - винаги го има!

По стара българска традиция, ще споделя няколко цитатчета от книгата, които по някакъв начин са ми направили впечатление. А тези, които са ме карали да се хиля сам като идиот в 3 сутринта, няма да ги споменавам. Ще оставя вие сами да ги откриете :)))

"Ако искате работата да е свършена добре, дайте я на зает човек."

"Колкото по-близо е до кокала, толкова по-вкусно е месото."

"Съветите помагат само на този, който ги дава, и то до такава степен, че да облекчи съвестта си. В края на краищата ти ще постъпиш така, както съдбата и произходът ти продиктуват, и моят съвет ще повлияе на бъдещето ти толкова, колкото би повлиял на течението падналият в реката вишнев цвят."

„Zahar hitzak, zuhur hitzak“, която беше преведена като „Старите пословици са мъдри пословици“.

"Както знаеш, при шибуми трябва да има едно пречистване на ниските, баналните мисли. Това е едно изразяване — толкова правилно, че няма нужда да е смело, толкова трогателно, че няма нужда да е красиво, толкова вярно, че няма нужда да е истинско. Шибуми е разбиране, не познание. Красноречиво мълчание. В поведението това е скромност без срамежливост. В изкуството, където духът на шибуми приема формата на саби, това е елегантна простота, изразителна яснота. Във философията, където шибуми се явява като ваби, това е душевно спокойствие, което не е пасивно; това е да бъдеш, без да те е страх да станеш. А в личността на един човек, това е… как може да се каже? Авторитет без доминиране? Нещо такова."

"Един поглед към мене и ще се разтопиш, в името на топките…
Хана му хвърли кос поглед и той веднага облагороди езика си.
— …В името на екстаза на света Тереза"

"Има — както винаги в баскската земя — една стара пословица, която описва феномена: Hegoak, hegala urean du — „Южният вятър лети с едното крило във водата“"

"Само заради тези шумни скиори и техните кискащи се зайчета на осмия ден Господ е казал: нека има и пистолети!"

"Анонимните писма и изблиците на безумие бяха проява на страхливост, а Хел, който беше интелигент, се страхуваше от страхливците. Те винаги са по-опасни от смелите мъже, когато ви превъзхождат или имат възможност да ви ударят в гръб. Винаги се стараят да нанесат максимална вреда, защото се страхуват от последиците, ако оцелеете."

"— Какво, по дяволите, е „барбекю“?
— Примитивен племенен ритуал, включващ картонени чинии, летящи насекоми, препечено месо и бира."

"С възможностите на меркантилното мислене по-скоро може да се говори за особеностите на прекрасното, а не за естеството на красотата."

"— Ще ви осветля по някои исторически въпроси, американски гости на моя приятел. Всеки знае, че баските и фашистите са били врагове още преди зараждането на историята. Но само някои знаят истинския източник за тази антипатия. Това беше преди всичко наша грешка, признавам. Преди много години престанахме да ходим по голяма нужда край пътя и по този начин лишихме фалангата от основния й източник за препитаване. И това е истината, кълна се в името на набръчканите…
— Бено? — прекъсна го Хана, посочвайки с кимване към момичето.
— …В името на набръчканата вежда на Матусалем."

"— Ici on n’a pas d’huile, mais on a des idees. - Тук масло няма, но има идеи.(фр.)"

„Всички часове нараняват, последният убива“

"Инфантилната безразсъдност на френските шофьори често го дразнеше, но не толкова, колкото типичният италиански шофьор, който използваше колата като продължение на пениса си, или английският шофьор, който пък я използваше като негов заместител."

"Изиграл съм известна роля в твоя живот; ти в моя. Познаваме се от повече от двадесет години, но като изключим работата — човек винаги трябва да изключва работата — сигурно не сме прекарали повече от дванадесет часа в лични разговори, в опознаване на мислите и чувствата един на друг. Познавал съм те за половин ден. В действителност, това не е чак толкова лошо. Повечето добри приятели и омъжени двойки (това рядко е едно и също) едва ли могат да се похвалят с дванадесет часа безкористен интерес след цял живот споделяне на пространство, дразнене, териториално отстояване и караници. И така… аз съм те познавал половин ден, приятелю мой, и съм те обикнал."

"Истинският антигерои е вариант на героя — не клоун с главна роля, нито зрител, на когото е позволено да развихри фантазията си. Също като класическия герой и антигероят води масите към избавление. Имаше един период в комедията на човешкото развитие, когато избавлението водеше единствено към ред и организация и най-големите западни герои организираха и водеха последователите си срещу най-големия враг — хаоса. Сега започваме да научаваме, че крайният враг не е хаосът, а организираността; не отклонението, а еднаквостта; не примитивизмът, а прогресът. И новият герой — антигероят — е този, който смее да атакува организираността, да унищожава системите. Сега разбираме, че избавлението на нациите се намира в тази нихилистична посока, но все още не знаем колко е далече."

"— Как е жена ти?
— По-добре от всякога.
— Предай й моята обич, когато я видиш.
— Да се надяваме, че няма да е скоро. Тя почина миналата година."

"— В името на скептичните топки на Томас! Какво става тук?"

"След това, в името на убиващите топки на Херод, ще промуша гърдите му с нея."

Sunsine - Digital или как използвах таблета си за 3-ти път

Най-накрая и аз да навляза в дигиталния свят на рисуването, УРА!

Тази вечер, така лееееекинко по измежду работата, която имах, се сетих, че (мамка му!) аз имам таблет, който съм използвал само два (представяте ли си?!) пъти от както съм го купил и реших днес да му бъде третия. Не знам дали при някои от вас също е така, но аз когато имам да уча или да правя нещо за даскало, например проект по Java, правя всичко друго, но не и това, което трябва.

Та, въоръжен с тези си "Радини вълнения", награбих таблета и реших да се опитам да "дигитализирам" така да се каже, една моя рисунка, с която както вече писах, се гордея.

Лично аз съм доволен от резултата като за първи път(!), но ми е интересно да разбера и вашето мнение и особено това, на многоуважавания ми приятел и бивш колега, тип художник, още дизайнерЪ - Пичо.

Ха! Без малко да забравя...ето и резултатът:

Sunshine (Digital Only:))

Sunshine (Digital + 50% pencil)

Sunshine (Digital + 100% pencil)

Аврелий ІІ Digital или как използвах таблета си за 4-ти път

Ето и вторият ми опит за "дигитализиране" на рисунка. Този път май се получи по - добре, но пък сега като си я гледам, лицето му ми изглежда по - скоро изцапано отколкото да придобива обем, каквато всъщност е идеята. Както и да е, практика му е майката :)

Avrelii II Digital

De gustibus non est disputandum...

MN portrait

MN portrait (with pic)