• Начало
• Джитки
• Снимки
• Драсканици
• Проекти
• CV

Разни хора, разни пощи...

Днес се прибирам от работа, ей тъй, колкото да си оставя саксофонеца и излизайки гледам пощенската ми кутия пълна със спам (който напоследък все по - рядко чистя). Взимам аз книжлята както винаги и се запътвам към близкия контейнер за боклук, преглеждайки същевременно съдържанието в ръката си и търсейки, иначе тъй не желаните пликове със месечните сметки. Сметки не открих, но попаднах на два плика, които ми привлекоха вниманието точно, защото бяха пликове, а не разните му там брошури от супермаркети и прочие.

Гледам аз пликовете и какво да видя...и на двата плика едно и също, именно:

Отварям аз първия плик и вътре намирам следното:

Освен това, в единия плик (не знам защо само в единия) имаше освен посланието и една странна китка, мязаше на някакво полу овяхнало глухарче... Този плик го изхвърлих в първата кофа за боклук, която срещнах, защото ме побиха тръпки и ми напомниха разни неприятни неща, а втория го запазих, за да го покажа на пича, с който бях тръгнал да се срещам.

Та...`бах ма`а му! Разни хора, разни пощи...

The XFL File Format Explained

Една много полезна статия за хората, които се занимават професионално с Flash или просто им е интересно какво е аджеба това животно :)

Резултатът от днешното контролно по Мултимедийни приложения в интренет

Самостоятелна работа за текуща оценка: Създаване на Flash-банер

Заданието беше следното:

Създайте флаш банер за НБУ

Сценарият и размерът са по ваш избор, ще се оценяват само техническите характеристики, които са:
- да има анимация Motion
- да има анимация Shape
- да са използвани маски
- да има колекции (sub movies, символи вградени един в друг)
- да има използвано (и анимирано) растерно изображение
- да има бутон (хиперлинк към сайта)
- да отговаря на стандарта (като размер и големина на файла)
- да бъде поставен в уеб страница, която съдържа името на автора (за предпочитане със swfobject)

Изпълнява се в час!

Размери на уеб банери

Притчи

Наскоро един приятел ми прати едно файлче с притчи, басни или на кой както му харесва да ги нарича, като средство за заспиване в случаите когато лягаш рано с идеята да се наспиш, а се будиш в 2ч. и се въртиш остатъка от нощта в леглото като "въртоглав".

Ето някои от притчите, които ми направиха най - силно впечатление:

ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори. Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.

НЕПРАВЕНЕТО

Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят. Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен. Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче. Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила... Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат. Как с правене бихте изчистили изворчето?

МАЙМУНАТА

Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй: -Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества. Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира.....
...................................................................
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.

Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно-дори ако и не е така-вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите. От това идва и гасненето на човека-защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира. Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно....

ПРЪСТЕНЪТ

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност. Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

ХОРСКОТО МНЕНИЕ

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал: - Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя. Като ги видели, селяните рекли: - Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди! На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли: - Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди! На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните: - Нямат милост тия, ще уморят добичето! На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните: - Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха... На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял. И бащата рекъл на сина: - Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !

МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.

РИБИТЕ

Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката. - С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуан-дзъ. - Ти нали не си риба? - попитал приятелят. - Откъде знаеш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не са наслаждават? Джуан-дзъ отвърнал: - Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на итграта си във водата.

КОСТЕНУРКА И СКОРПИОН

Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила: -Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!? -Приятелко-отвърнал скорпионът-твоята природа е да помагаш, а моята-да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?

СЕЛЯНИНЪТ И ЛИСИЦАТА

Влюбила се лисицата в селянина, отишла при него, обяснила му се в любов. Отвърнал и той, че как, не става, жена си има. -Глупак си ти-отвърнала лисицата-жена ти е грозна, коварна, свадлива и не е домакиня. Защо я търпиш? -Какво пък-отвърнал селянинът-такава е съдбата ми. С това разговорът и приключил. Взела лисицата един голям казан, напълнила го с вода, сложила го на огъня. Минала жената на селянина и я попитала какво вари. -От четирите страни на света събрах щастие, късмет и богатство - отвърнала лисицата.-Правя бульон, който се изкъпе в него, ще стане най-красив и богат и щастлив. -А дълго ли още ще го вариш-попитала жената-искам и аз да се изкъпя. -О, не може-отвърнала лисицата-той е само за мен. Вече е готов, отивам да си съблека кожата и влизам. Чула жената това и с главата в казана. Сварила се. А лисицата не се мотала дълго, свалила и кожата, наметнала я върху себе си, застанала на изток и започнала да чете заклинания. На сутринта се превърнала в прекрасна девойка и припнала към къщата на селянина. Върнал се той вечерта от гората и що да види-къщата му подредена, свети, гозбата уханна, а на прага го чака прекрасна девойка. Не се замислил много и заживял с нея. Живели много ли, малко ли, една година. Една вечер на вратата почукал даос. Приютил го селянинът, дал му подслон и храна и на сутринта го изпратил на прага, а даосът се обърнал и го попитал: -Знаеш ли ти с кого живееш? -А селянинът го пита: -Има ли някакво значение? Ще ми стане ли от това знание по-добре? Замислил се даосът, нищо не казал, обърнал се и си тръгнал.

След време, ако има време, живи и здрави, ще има още :)