• Начало
• Джитки
• Снимки
• Драсканици
• Проекти
• CV

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя, скамейка, шепот сладък. И сред цветята Той и Тя, любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота, река, гора, нататък, природа, сбъдната мечта, възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак, момент безумно кратък, после проза, скука, мрак, деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях, простор, вълни оттатък, възбуда, трепет, сладък грях, рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач, плесник и писък кратък, багаж, билет, дете, носач, развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола, вертеп и той сред мрака, кафе, билярд, квартира, ключ, жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют, глава с перчем окапъл, цокало, карти сноп, албум, легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън и яма сред цветята, лопата, кирка, поп и кръст, ковчег без тъй нататък.

Радой Ралин

С тези парчета как да живея

С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
Резенче ябълка (вярно – обелена),
триъгълник торта
(а свещите – духнати вчера).
Капка любов.
Хапка омраза…
Разкъсана облачност.
Луната е в някаква фаза.
Целувка на спирката
(“Хайде – обаждай се…”)
Утре ли? Веднага ли?
Дробна черта. Запетая.
Част от цялото.
Аз не зная
как да живея така – със парчетата?
Изпарява се капката в жегата.
Задавя ме хапката – голяма е.
Ако отхапя – какво ще остане, а?
Не ми трябва резенче – искам дървото.
И цяла –със свещите! – торта.
И цяла луна.
Единица – вселена.
И всичко – сега.
И – никакво вчера.
С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
С тези парчета
ти как живееш?
Не зная.
Умееш.

Анна Колчакова

Добри познати

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти-
да се здрависват едва?


Погледи, дето до дъно се пиеха жадни-
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни-
дружески да си мълвят?


Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най- близки...Затуй отсега нататък
ще сме най- чужди в света.


Блага Димитрова